Илинден
| Последно обновяване на

Новини


110 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ 25 ГОДИНИ РАЙОН „ИЛИНДЕН“

Публикувана на: 06/05/2013 в 11:07:06 PM


Най-талатливият македонски писател Михаил Рейнджов, който наричат още „Българският Радичков“, е откритие за България чрез издателство „Факел“ и на НЧ“Гоце Делчев“. Неотдавна в салона на читалищено се състоя и премиерата на неговата книга „Седянка за светии“, в една от срещите на Клуба на Културните дейци. По този повод и във връзка с издаването на най-новата му книга в Македония, „Издишки“, на 26 март в  КИЦ на Македония у нас бе организирана литературна вечер. На срещата присъстваха българският писател Роман Кисьов, македонският писател Бранко Цвятковски, които го преставиха, Румен Леонидов, Евгения Гешева и др. След офицеалната част, големия писател гостува и в читалището, където се срещна с някои от членовете на Клуба на културните дейци и в неформелен разговор бяха споделени вълнуващи разговори и мисли за литературата и за общото ни минало.

Предлагаме ви част от изказването на поета Румен Леонидов и преводач на тази вълшебна книга „Седянка за светии“.

 

Дълго се каних да изпея на литературен български силните и сърцати песни и стихове на Михаил Ренджов, но не успях. Изпревариха ме негови по-верни другари, приятели на моя верен другар поета Михаил Ренджов.

А той е едно от най-значимите допълнения към природата, които познавам. Най-одухотвореният природен инструмент в литературата на македонската днешност. Божий човек, божий поет, божий рисувач с думи прости, с думи земни, с думи гребнати от небесните първоизвори на Обществото на безсмъртните поети.

Тук ви представям Ренджовата поетическа проза – благонравни, благородни разкази, споделени тихо, кротко и светло, казани и преразказани, неиздумани и неизмислени, чути и непрочути... Но те имат чудодейно въздействие – четем и сякаш случайно присъстваме на Седянка за светии, които си разказват безгласно едни на други съвсем човешки истории, приказни приказки, случили се случки.

В нощта срещу свети Никола оживяват одухотворените духове на странни същества и чудати герои – „Пазачът на съня” и „Специалистът по чудати болести” хортуват с „Аврам и Адам”. Виждаме как полита във въздуха „Човекът, който го нямаше в закона”. И змията чуварка, която пази червеното цвете подъбиче. Чуваме как глухонямата градска хубавица Киймет проговаря. Усещаме зловонния дъх на звероликите му герои - Гущероглавия и Песоглавия, на Рибоокия. Проследяваме как страхът от „Съдния ден” се отлага до следващия повод за страх...

Михаил е майстор на милостта, без да е милозлив. Той е различен разказвач, макар да се е докоснал до тихата топлината на Йордан Йовков и до приказния космос на Йордан Радичков.

Сигурен съм, че бавно и сладко ще потънете в тези благодушни писания, мъдри като Светото писание, чисти като шишенцето със светена вода, магнетични като силата на семейните реликви, прости като просфората за неделния хляб. И додето тези историйки шетат из сърцето ви, вие отново ще се озовете в блаженото време на безгрижното си детство, ще се видите отново приседнали в скутите на благите си баби. И те сякаш пак са разгърнали пред широко разтворените ви детските очи илюстрованите книжки с народни приказки. И пак ви ги четат с гальовен глас.

Ренджовото присъствие тук обаче остава скрито в самите букви, защото този автор е благословен да създава букви и да въплътява своя дух в текста. А подтекстът и надтекстът остават за неговите бъдни изследователи.

В Република Македония сборникът е именуван „Захария и други разкази” и вече има две издания. Прозата на поета предизвика вълни от възторг, масово възхищение и удивление. Надявам и у нас сборникът да се възприеме с въодушевление.

Признавам, че тези чудати текстове ме затрудниха – литературната им адаптация се превърна в празнична каторга: работих дълго и щастливо над всяко изречение, над всеки смислов нюанс, над всяка поетична находка... Опънаха ми се доста думички – рових в интернет, търсих значението им в качения в мрежата македонски тълковен речник, колебаех се в значението им, ядосвах се, че понякога за дълго прекъсваха удоволствието ми да се превъплъщавам в Ренджовата словесност, да се кефя от преображението й в читав и честит български език.

Накрая се примолих на Саша Марковска, вдовицата на писателя Миле Марковски и снаха на поета Венко Марковски, да ми се притече на помощ. Родът й е от град Гевгелия, а от този край е и моят прадядо, войводата Леонид Янков – известен в цяла Македония с героичната си смърт. Саша познава отлично не само тамошния диалект, но и скопската литературна норма. Работихме упорито, отвори ми очите за доста думи и значения, наложи се обаче да звъни по телефона си на близки в София и в Скопие. С нейна помощ стъкмих по-голяма част от необяснимото за мен сборуване на Мишо Ренджов. При това като поет и белетрист той не ползва по никакъв повод сърбизми, чужд е на чуждиците, не туря неологизми, а посяга само към народни словца, старинни славянски думи, сочни и звучни турцизми, позабравени у нас...

Така се роди и засия тази „Седянка за светии”, написана вдъхновено от моя приятел Михаил. Този сияен и свят по своему писар на Бога, послушник на Словото, мислител и мъдрец от Храма. Храмът, родилният дом на Вярата, който допуснахме да бъде превърнат от блажено място за Седенки на светии в обиталище за двуноги свине... И всичко това пред очите на светците, гледащи ни от стенописите. Може би затова някои от тях са с избодени очи.

Съзнателно оставих разказите „Народна власт” и „Страх” в оригиналния им вид, воден от убеждението, че най-добре би било това издание да бъде изцяло билингва. Направих го не за доказвам нещо или нещо да оспорвам, а за да се види и оцени силата на слога на този творец, лексикалната му философия, благият му синтаксис...

А и да си представите моите 6-месечни доброволни страдания – гол до кръста, паднал на колене върху чамовия под на Ренджовото словотворение, как рендЖосвам шеметното му дюшеме от думи, как го лъскам до пълен блясък, после как варосвам стените и таваните, как полагам джамлъците в особените соби на опустялата му от самотия къща. Къщата на неговите съновидения, пълна с видения, които също сънуват сънища.

Дано да съм ви доближил до музикалната магика на Мишо Ренджов, до неговата проста, но не простосмъртна фолклорна фантазия, до блажената му благост на благочестив благородник...

Господ да го поживи моя щедро надарен приятел, да го пази онзи Ангел, който му е прошепнал тези тъжни и тревожни тържества на високонадарената му душа човешка...

Амин, дай Боже!

Нека кръстният знак на благочестивия Михаил Ренджов да изпъди злото от всички нас!